Ветрена дупка е около 3км доста лесна и красива пещера с множество образувания. Намира се до сръбското село Власи на 20-тина минути по малко позабравена горска пътечка след последната къща. Отиването с кола до селото не е трудно – до Димитровград 1-2 обърквания по пътя докато се намери правилната пресечка за Погановският манастир и ждрелото на река Ерма и от там се отклонява път към селото и от там до школото.
Това е ориентировъчна карта с местоположението на пещерата. До нея се стига много лесно и бързо стига да знаеш къде се излиза от от селото. Ние имахме малко проблем с описанието, което ни дадоха от София, защото има не едно дере и хълм в селото по които може да се тръгне. Успяхме да намерим един местен, който се съгласи и ни заведе до самият вход. Пътят почва зад местното училище, което вече не работи тръгва се в дясно после се минава дворът на баба Гинка, което е и последната къща и от там има малко голо хълмче в краят на което започва пътеката през гората. Тя върви по ръбът на дерето на пресъхнала гора. В краят се намира и входът на пещерата. Има още едно място от което може да се мине, след училището в ляво има завой който стига до началото на дерето – там е много подходящо за лагер защото има полянка с дървета и е хлад (за разлика от училището къде има една череша ама не е много хлад). До там може да се стигна и с кола стига да се кара бавно. Влиза се в дерето и се цепи на горе в лявата част докато се стигне пътеката.
– Снимка с изглед към селото от началото на пътечката – в дъното е и красивото ерменско ждрело което си заслужава да се посети преди или след или и преди и след 🙂 пещерата. Има и приятна кръчма до Погановския манастир в която може да се плати и в бг валута. Кръчмарят говори български, а самият манастир не е кой знае какво но пък е доста приятен.
Ето и линк към албума с малко снимки от пещерата. Готиното е че вървиш малко като на каменист плаж – през повечето време е равно и се върви по камъчета има едно-две клякания 🙂 В краят на пещерата има езеро което може да се преплува. Вътре е доста запазено почти всички образувания са чисти и здрави. Предполагам, че това се дължи на липсата на пещерняци в Сърбия и слабата посещаемост, е разбира се имаше драскано на краят, но като цяло е много запазена.
Пещерата има два входа – първият е хоризонталният в края на дерето, а вторият е 70 метра отвес. Това е и причината да духа бая ето и клипче за доказателство, така че ако се планира натапяне е хубаво да се излезе бързо.
В ходенето взеха участие Косьо, Светли, Марта, Бистра, Фичо, аз и Мими от Хеликтит.
Снимки и клипечета: Ефи и Марта.