Лисугера, с. Кунино

Входът на Лисугера

Събота следобед на 25 Януари. Филип, Сашо и Стефан от „Пещерняк“, Ники Малкия от „Хеликтит“ и аз се отправихме за картиране и взимане на координати на платото над селото. Целта бяха няколко въртопа след карното поле – там се намираше пещерата „Лисугера“, която щяхме да картираме аз и Филип и две-три цепки и въртопа за проверяване. Стигнахме бързо и свежи опънахме лагера (лагер „Сладкарница Малинка“ 🙂 ) и се заехме всеки със задачите си.

За пещерата знаехме, че е влизано и е приблизително 40 метра отвес. Входа беше много странен една малка дупка насред равното поле. Малка, точно да си вкараш таза и с няколко криви камъка – колкото да пречат, В началото хич не изглеждаше като отвес и то 40 метра… Филип тръгна напред, а аз нарамих картировъчните материали, с малко тъга за липсващата лазерна ролетка, но пък едно време само с лазерни ролетки са картирали…

Пещерата ни изненада доста. След цялостната картировка се оказа, че няма и 25 метра, а въпросните 40 бяха много силно преувеличени. Коста разказа за случка от първото влизане – кучето на едно от момичетата от яд изръфало въжето и тя взела че паднала, а едно момче изкатерило на класика до изхода да го върже наново. Чудновата история, та добре, че никой от нас нямаше такова сърдито куче :).

Проверяване на цепки

Пещерата е тясна цепка, която влиза вертикално надолу, ширината и е около 5-8 метра в единия край става тясна, а другия ще трябва да се обходи защото има много нападали камъни. Точно тези камъни ни забавиха доста. На пътя на Филип имаше няколко опасни и аз се притесних и не го пуснах да мине преди да обруши всичко и да почисти опасните. Ширината варира от около 60-70 санитметра до 3м. Направихме общо три закрепвания до дъното по скалните халки + 2 протектора напо-гадните места.

Дъното първоначално се развива успоредно с входната цепка, но после прави завой перпендикулярно на нея, като тавана се мени от нисък до около 10 метра. Коста предположи че може да прави връзка с няко от съседните въртопи. Пещерата се разклонява на две като единия край дъното има две интересни срутвания – едното е почти метър, а другото повече от метър дълбоки, заслужава си да се проучат. Първото разклонение завършва с малка галерийка. В началото на другия разклон има доста силно капеща вода която се оттича някъде надолу в пясъка (това е близо до другите две пропадания).

Лагер "Сладкарница Малинка"

Продължавайки напред се минава през нещо като криволичещ мини тесняк и отново се излиза в по-широка зала пак успоредна на първата цепка. Там има няколко прагчета и камини нагоре коиото може да се пробват. Завършва с тесняк и друго пропадане, което аз не видях но Филип каза, че е тясно и като пусне камък има мегдан надолу.

На дъното на пещерата Филип си намери коруба на умряла сухоземна костенурка, имаше и труп на птица. Интересен долният слой на пещерата съставен от калцирал пясък, пълен с дребни фосили, които компенсираха липсата на образувания ;). Ддолу беше доста топло и аз лично не усетих течение, което малко охлади еуфорията ми от интересните пропадания :/. Времето ще покаже 🙂

Така завършихме работа ние, другите нямаха особен успех с огледа на цепките и обходите.

Карно поле над Кунино