Тесняко, с. Зимевица, Понор планина

Тесняко се намира в Понор планина в един голям (като всички други 🙂 ) въртопи. Пещерата е намерена от клуба преди няколко години, но поради трудната си достъпност и други цели не е била посещавана. За това решихме да идем натам и да проверим какво се случва, още повече че е зима, а пещерата не е посещавана по това време. Бяхме аз, Светли и Филката. От Заселе се отклонихме по черния път към село Брезе. Пътят беше заснежен, но пък имаше добри коловози и не ми беше трудно да прекарам колата доста напред. Така стигнахме един разклон където, според GPS-a, трябваше да продължим между двата пътя. Поради това и опасенията ми, че натам снегът става дълбок решихме да продължим пеша. Оказа се далеч не толкова близко – Понор планина е пълна с хълмове и въртопи, при това големи, и се налови да се изкачваме и слизаме доста и да си търсим път.За около 3 часа стигнахме пещерата, която се намира малко след една горичка.

Хапнахме, пийнахме чайче и почнахме да се подготвяме за влизане. Неприятно ме изненадаха моите ботуши, които бяха мокри и аз реших да не влизам в пещерата, така че само Светли и Филката се облякоха. За съжаление влизането не продължи дълго. Филип влезе първи, след него и Светли. Вътре ги чакаше изненада – оказа се, че малкото разширение веднага след тесния вход, е станало на ледена тапа. Водата, събираща се и от съседния въртоп, е замръзнала и залата в която могат да се съберат трима чвека сега едва се разминават двама. Така още не успели да влязат в пещерата момчетата излязоха доста бързо.

На връщане минахме покрай една друга по-голяма отвесна дупка от която доволно излизаше пара. Никой от нас не знаеше каква е, но не носихме инвентар за спускане и само и се полюбувахме от горе. Там видях едни интересни следи – според мен бяха от мече, Светли изрази съмнение за мечки в тази планина, но аз лично си отдъхнах като излязохме от горичката, а и вече се свечеряваше.

Макар и неуспешно влизането, получихме награда от планината. Залезът беше невероятно красив и огнен. Небето над главите ни направо гореше, Понор планина е прекрасна. По тъмно стигнахме до колата и потеглихме към Церово и така завърши нашата по-скоро разходка.

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.