Ел Сагуаро, с. Гинци

Този уикенд целта беше с. Гинци. Пещерата Ел Сагауро се намира в хълма западно от селотона около 20тина метро от един заслон (не много обитаем), а дължината и е повече от 2км. Решихме да идем на пещера, на която никой от нас не беше ходил преди и така тази чест се падна на Сагуарото. С две няколко думи това е една от най-прекрасните дупки в които съм влизала, директно се записва в топ 5. Не толкова прекрасно се оказа обаче влизането което започва с доста дълги тесняци. Не за друго, но на прониквачката и беше трудно 😉

Василев и Елмото проникнаха събота сутринта с техни приятели, а от Церово дойдоха Киро, Мимо, Светли и  Марто малкия, като Мимо нещо го тръшна грипа и за съжаление не успя да посети пещерата. Аз трябваше да дойда с Марто от София, но колата му се развали в последния момент. Вече почти се бях отказала, когато Джони се нави и към 22 в събота потеглихме към Гинци.  На следващия ден след малко проблеми стигнахме до платото над Гинци на което се  намира пещерата. Сравнително лесно, я намерихме след описанието на Василев, ползвахме и GPS. Пещерата се намира недалеч от едно малко езерце на около 20тина метра  по-надолу от хижата,  а входа и е на още около 10тина от езерцето. Номерът й почти се е изтрил и не се вижда, хубавото е, че хикса е ясен и ако се вгледаш по-отблизо се забелязва и номера. Това беше добре защото има и малко Сагуаро наблизо което може да подлъже :).

Пещерата почва директно с отвес около 6 метра, който минахме без джаджи, но излизането се оказа далеч не толкова лесно, особенно за мен, като по-ниска. След умората от дългите тесняци се оказа невъзможно да се изкача в началото на камината и се наложи да ползвам самохват и импровизирано стъпало от Джончо.

Макар слънчево навън, топлият въздух от вътре се оказа доста по-приятен и всички бързо влязохме. Още в началото почва първият дълъг тесняк. В него прави впечатление хоризонтална цепка – на места където има повече образувания, доста добре си личи как преди години скалите са се приплъзнали и са счупили създадени сталактони, които в полседствие калцират и отново стават цели, но на около 2 сантиметра по-напред.  В първия тесняк нямаше кой знае какво, скоро след него почва и втория.

Излиза се на една по-голяма галерия в която има много красиви образувания. Десния и ръкав сякаш се движи в почти същата посока на идване, има река която продължава на ляво (напред). Светли и Киро доста добре обходиха десния ръкав, но в крайна сметка решихме, че пътя е надолу. Продължихме по реката и пещерата все повече се променяше. Има много интересни като езерца и образуван канали. Във втората по-голяма зала вече има доста повече вода и по-големи езерца, за които Киро спомена, че му приличат на Каците, само дето там плуваш в тях. Водата си е прокопала много правилни и тесни канали, на места имаше и водопадчета едното беше около метър високо. Залата също като първата се връща на дясно, почти в същата посока от която се идва и е много по-голяма от предната.

Този път по продължението на реката не ни провървя. За разлика от това залата е наистина огромна, съпоставено с дългите тесняци през които се вървеше в началото все едно си в друга пещера, дори не се чувстваш като в пещера толкова е просторно, има водопадчета и страхотни образувания. Тавана и скалите са много гладки и прави а на края има блокаж. Доста е объркан и голям сигурно повече от 6 метра е, изкачва се нагоре, слиза надолу, а в края задънва. Имаше една пирамидка там, може би някой преден посетител е оставил за да отбележи края.

Светли пробва да продължи по реката, която влизаше под блокажа. За съжаление скоро се отказа. Там блокажът става доста нестабилен и опесн. Седнахме 10 минути на раздумка и почивка в огромната зала и решихме да тръгнем нагоре по реката. Бяхме се настроили за връщане вече въпреки, че в описанието пишеше не по-малко от 6 часа, бяха минали 2, а на нас ни оставаше само този ръкав. Там се оказа най-хубавата част, дали благодарение на дългите и трудни тесняци в началото, или на това че до входа на пещерата няма хубав път, образуванията бяха невероятно красиви и запазени, беше великолепно всички вървяхме и ахкахме. Естествено бяха се намерили ‘доброжелатели’ оставили бутилка бензин, имаше и стар дървен статив, скрит при един камък, а пък някой си беше ‘забравил’ батериите на земята.

Към края почна да става доста тясно, но залата оставаше все така висока. В края и Светли реши да си пробва късмета нагоре и този път не сгреши. Озовахме се на нещо като втори етаж който продължи напред (обратно на водата) в края имаше забучен обърнат сталктит – знак че сме стигнали края. Направи ни впечатление един тесняк от ляво там духаше доста, аз минах навътре колкото можах, но засъжаление там пещерата не ми позволи да продължа, но силното течение остави на всички ни в главите въпроса дали не продължава отзад…

Освен нас пещерата се оказа, че има и други почитатели нашите съквартиранти – прилепите, имаше и гуано и доста накацали.

Излизането. То беше трудно тесняците изглеждат по-дълги и много по-болезнени. Умората си каза думата. Навън се беше свечерило и осеяното със звезди ясно небе ни се видя ужасно красиво. В далечината се виждаше един осветен облак от някой град или село и приличаше на северно сияние, истинска приказка. Всички се пеоблякохме бързо защото красивата гледка топли душата, но не и крайниците и уморените тела.

Благодаря ти Ел Сагуаро, че беше толкова красива. Надявам се да те посетим пак,
Ефи, Киро, Марто, Светли, Джончо

Допълнения от Владо Василев, влезнал на 17-ти декември 2011 (предишния ден) с Турбото, Владо Йончев и Ани (от Церово, ама друг клуб). Направихме 9 часа проминхване при контролно време 10, ама обходихме всичко от всякъде, където можеше да се мине, че и по комините на последната висока зала се опитах да се изкатеря.

Входът се екипира с въже, щот май е доста по-лесно да се спуска и изкачва така, от колкото на класика. Ползвахме два утроени прусяка и 9-метрово въже, което ако беше 10, щеше да е идеално.

Иначе аз им разправях предишната вечер за последното разклонение с духащата преса, ама явно толкоз са ме и слушали. И аз мъчих да влезна там, ама ей на – знаеш кво стана. От там минава всъщност едниния приток на реката, което значи че има галерия, която поема и повече вода, от минаващата по това време.

Ако пък си спомните малко преди това място имаше по-горно ниво, на което се виждаше друг приток, който след това падаше надолу като пръскало. От там ако някой можеше да се завре, също би могъл да види дали няма шанс по-нататък да е широко. Не знам дали няма някакво продължение по тавана, там дето се е качил Светли, щото в един момент можеше да се слезне малко надолу или да се продължи нагоре покрай образуванията. Вие сте слезнали, и аз слезнах, ама мязаше като да е почти възможно, макар и малко опасно да не обрулиш някакви работи…

Блокажа в дъното на основната галерия наистина е нестабилен и докато се завирах на нивото на реката в един момент си затапих пътя с някакво мега-голямото паве. 10 минути пуфтене и ръмжане и го преместих… Надолу имаше някво пространство по реката, но в един момент минаваше през една ивица широка педя и висока 50см, което вече нямаше как да го мина. Има други “пътеки”, по които може да се заобиколи това по горен етаж на блокажа, след което пак да се търси път към нивото на реката. Аз обаче продължих по етажа (гадни тесняци през цялото време) и при едно леко изкачване стигнах до място, където е гърмяно о_0. Колко велико е да гърмиш лабилен блокаж, м?

Няколко метра по-нататък всичко свършваше.

Владо Йончев ни беше заправял за три разклонения, като това, което помнече като “първото, най-дълго и най-красиво” се оказа блокаж. А може да си ги е спомнял с обратната номерация. Как да е, имаше още едно разклонение, което няма и 10 метра и става на дребни, гадни тесняци, та го игнорирахме. Може и да има нещо натам, ама ще трябва да се намъкне някой не по-едър от мене.

Загубихме половин час в блокажа на първото разклонение, пълзяхме си кротко из пещерата, хапвахме на два пъти, спирахме за пушилист-почивки, отделихме поне един час в блокажа в края на основната галерия, търсейки надежда на някъде. Та така заминаха 9 часа.

Къщурката навън е заслон, в който някой през деня цепеше дърва, а нощес като излезнахме ни лаеше куче. Тъй че е обитаем и/или обитаван. Тезуин е някъде на близо, малко по-надолу по баира. Ще ми се следващия път да го хванем него, ама ще трябва да чакаме доста по-сухо време.

 Допълнение 2 от Елфи:
Заедно със сестра ми успяхме да сглобим и да наложим що-годе картата на пещерата върху масива. Любопитството ми не издържа :P. Със сигурност не е 100% точна при положение че и в мащабите на картите имаше разлики, но пък се дава една, макар и груба, представа за това на къде горе долу се развива пещерата…

Наложената карта върху масива

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *