Орлова чука и пещера Блажев, Русе 29.10 – 30.10 2011

Последните почини дни на тази седмица се състоя събора на русенци по повод 55 годишнината на клуба – „Приста“-Русе и 70 години от откриването на пещера Орлова чука. Пещерата е една от най-големите в България – 13 километра и сравнително топла от около 7-8 при входа до 13-14 градуса във вътрешността. Направихме посещение и на пещерата Блажев, която се намира в същия масив близо до река Черни лом.

Планът за първия ден беше именно Блажев. Входа на пещерата е доста живописен – намира се в каньона на реката на около 15-20 метра под ръба. Мария Златкова ни разказа, че едно време там са живели монаси и надолу по пътеката е пълно със скални ниши, които те са ползвали за убежище. Слиза се покрай интересни скални образувания и се открива чудесна гледка към село Пепелянка и реката.
Макара входа да е обещаващо широк пещерата се указа един голям(но уютен :)) тесняк. Скалата е мек, бял варовик, а пода – песъчливо кален.

Тесняците не бяха от най-леките и Минчо от Саламандър – „Стара Загора“ се поозори на някой и друг, но това ни най-малко не попречи на желанието му да изследва с нас :). Така лазихме до зала „Летящата чиния“ където Мими от Хеликтит и Таната от Моерпа успешно влязоха в нови части, а Тони от Черни връх с помощта на Мира от Хеликтит и Минчо разкопа ръкава на един тесняк, който за съжаление ни отведе в предишна зала :(. Пещерата не може да се похвали с много образувания, но пък тук там се намираха вкаменелости. Към 5 часа следобед излязохме и се прибрахме към лагера за честването на 55 годишнината на русенци.

След края на празненството влязохме в „чуката“ да спим. Тя е доста чиста (почти съм сигурна, че някой мете пода 🙂 няма грам прах) и с висока температура, което я направи предпочитана за лагер на доста голяма част от участниците. За нашата група – Мими, Аз, и Таната беше добре дошло след предната студената нощ на открито. Пещерата е облагородена със специално направен вход за туристи, а старият е затрупан. Въпреки това на сутринта, когато беше паднала сутрешната мъгла и температурите бяха доста близки до нулата, човек много ясно можеше да различи комина пара, издигащ се от стария вход. Интересно беше, че от по-ниския но по-голям нов вход не излизаше такъв пара.

Мария Златкова ни разказа историята за откриването на пещерата. Овчар наблюдавал как през летните жеги овцете се скупчват в дерето и след по-внимателен оглед успял да видял стария вход на пещерата. От там хладния въздух охлаждал рунтавите животинки.

Пещерата е много раздвижена с разнообразни камини и тесняци. Основната скала отново е съшия мек и бял варовик като в Блажев, но този път галериите бяха доста внушаващи – там се намира и една от най-големите пещерни галерии в България. Пещерата е лабиринтна с много разклонения и зали. Подът беше с приятна кал – нито песъчлива, нито лепкава и сравнително лесно се преодоляват както камините така и тесняците. За съжаление групата ни намаля още в началото но по-голямата част успяхме да посетим зала „Рая“. Това е един малък участък от пещерата в който има така наречените „пуканки“ както и малки хеликтитчета и кристалчета. Образуванията бяха накацали на всякъде по скалите и залата съвсем заслужено си носи това име. Малко преди да влезем един от тесняците е именуван „Свети Петър“ и Мими там се сдоби с лев и 20 които някой явно беше платил на входа :). Специални благодарности на Камен от русенският клуб, който ни направи много интересен маршрут като не минахме от едно и също място на влизане и излизане. Той ни разказа и за земетресението през през 1977-а, което ги е сварило в пещерата. Експедицията била по повод 8 март и предимно от жени, като той се катерел в един комин, а групата го чакала долу. Малко преди земетресението силна гореща вълна, по негови думи 50 градуса, минала през тях и секунди след това скалите почват да се огъват. Пещерата се оказва здрава и жертви няма. Друга интересна случка в чуката е за един пещерняк който се заклещва и прекарва 24 часа в скалите докато го изкарат.