Наука или спорт, спорт и наука… допускаме,че е възможно да звучи странно или дори недопустимо това особено съчетание на човешки дейности и стремежи, но спелеологията е именно това. Един хибрид, съчетаващ в себе си идеятя за наука за самата наука от една страна и спортната нагласа в отделния индивид от друга. И въпреки особения си спортно-научен характер в основата и същността си спелеологията остава една вечно незадоволима страст по откривателство…
Търсенето като състояние на духа е основния заряд,с който се борави в тази странна за преживяване материя. Да търсиш… да търсиш и да извървяваш различни пътища до едно ново откритие, което не винаги е възможно. Т.е. да търсиш не винаги означава да намираш или поне не намираш онова, което си се надявал и създавал в представите си като бъдеща реалност. Но защо изобщо се търси и какво от от това, че се открива нещо ново и напълно непознато за науката и света около нас?
Самата дума (спелелология) означава наука за пещерите, която е всъщност сбор от няколко отделни и независими сами по себе си науки, т.е. спелеологията е една комплексна наука съчетаваща в себе си биология,геология,археология,картография…и други производни или аспекти на някои от горе посочените и добре известни ни естествознания. Това е строго специфична част от спелеолгията, тя се извършва от хора с доста сериозни познания,образование и опит във всяка една от областите. Но преди да се стигне до това обстойно и прецизно изследване на пещерите и района ,в който те са се развили и образували би следвало да бъде направена първата крачка, а именно откритието! Какво откритие, защо откритие…?
Противно на мнението на голяма част от обществото пещерите не винаги са ни били известни, т.е. те не са даденост за която се знае всичко apriori, просто така. Да, има пещери познати на човек от …векове (или хилядолетия) насам, защото по една или друга причина те са били “използвани” или свързвани с ритуалния и магичен живот на общността, но броя на тези пещери е нищожен в сравнение с това пред което сме изправени днес. Един показателен пример ,до 1958г. в България са били известни едва 200 пещери, днес броя им надхвърля 6000. Очевидно е ,че това е една динамична сфера, в която информацията и знанието, с което разполагаме и боравим подлежи на постоянна промяна… От горе посочения пример излиза ,че благодарение на всичите новоткрити пещери ние обогатяваме представите си за пространството, което далеч не ни е толкова познато ,колкото си мислим. С намирането на една пещера ние попадаме в една нова и независима вселена, в която всяка следваща стъпка напред е само едно предположение с много възможности. Отвъд мрака има… още мрак. Но тогава някога идва ред и на свещенодействието на откривателя, един свят създаден и съществуващ в тъмнина се среща със светлината. Първият попаднал там поглежда нещо, което никога преди това не е влизало в контакт с човешки възприятаия.Диша един ничий въздух, докосва скала,която не му принадлежи… Този първи човек е гост и никога не трябва да забравя това. Той не е добре дошъл там, този свят може би не е за него, но вродената ни егоцентричност като хора ни кара да мислим всичко сътворено за принадлежащо ни чрез едно извечно право.
Изселдователите продължават напред и на моменти добре разбират ,че подземните пространства не са приветливо нито приятно за организма и психиката ни място. Пропасти обливани от студени водопади, непреодолими стеснения, срутени галерии, езера и подземни реки, наводнени галерии, вертикални пасажи…такъв е пейзажа там долу, около “земните недра”. Но всичкото това е красиво и непокътнато самотно, диво по един радикален начин. Веднъж посегнали над това предизвикателство освен най-истинските ни приятели ние ще бъдем придружавани неотлъчно от студ в различни степени, смазваща умора, влага и лишен от комфорт мрак,емоционални състояния и разположения на духа ,за които не сме подозирали… Спелеологията е вдъхновяваща за духа и тежка за тялото ни.
За днешния обитател на XXI век заниманието с пещерно дело е и незаместим лукс. Съвременния участник в живота е информиран така, както никога. Техническите средства му предоставят възможността да се запознае в детайли със всичко интересуващо го, но далечно му. По високите планини се появяват лифтове, пустините се пресичат от магистрали, тълпата профанизира всичко “автентично” или уникално… Но никой и нищо не може да посегне върху нещо несъществуващо, неоткрито и непознато. В това се крие и ироничния аристократизъм на онези, които искат да видят истинския мрак, всичко онова,което е отвъд него и техните персонални и екипни възможности.
Цветан Костурков