Пещерата „Стубленска яма I“ се намира на 08 км югоизточно от южния край на с. Карлуково и на 100 м в дясно от асфалтовия път свързващ селото с и с. Румянцево, в местността „Стубленски дол“. От геоложка гледна точка тя е образувана в кредни (мастрихтски варовици) с дебелина около 150 м изграждащи Карлуковската синклинала. Хидрогеоложки пещерата попада в югозападната периферия на Луковитския басеин.
В пещерата протича подземен поток, чиито дренаж не е локализиран. Пещерата е образувана по основни пукнатини с направелиние ЮЗ-СИ и СЗ-ЮИ. Входът е разположен в С-СИ част на каменист двоен въртоп.и представлява малък отвор с размери 40 х 40 см. След промъкване се попада на малка площадка, от която непосредствено се попада в горната част на камбановиден отвес с обща дълбочина от 21 метра. На 5-метра преди да се достигне дъното, чрез пандюл се озововаваме на малка площадка, след което се траверсира над оставащата долу пропаст за да се достигне срещулежащия на площадката вход на хоризонтална галерия. Следва ниска,криволичеща галерия с дъно покрито с глинести наслаги и ръбест чакъл.В следващия участък галерията се развива по сравнително тясна, но проходима вертикална пукнатина и образува малък меандър с два последователни низходящи прага, които се преминават на класика. Последният ни въвежда в малка заличка с апендикс в ляво, който завършва със сифон. Напред следва наклонен участък последван от тясна възходяща галерийка завършваща с теснина. След преодоляването и се попада във висока до около 10 м. зала .В дясно от нас има скален праг с височина +3.70 м., където обикновено има помощтно въже за изкачване, фиксирано на малък сталактон. На прага има забит и спит. След няколко метра попадаме в първата по голяма зала. Тя е с положителен наклон, дължина 6, широчина 2.50 и височина около 7 метра. След свободно изкачване по ЮЗ и стена се достига до малка галерия, в чийто край се отваря пропаст – всъщност, чрез нея се осъществява връзка със заличката където е прагът, който сме преодоляли малко преди това (3.70). Пещерата продължава в с галерия заустена в СИ край на залата. На 3-тия метър в пода на галерията има кладенече (дълбочина 5 м.) над което се минава внимателно. Тук галерията се разклонява, но и двата пътя водят до пасаж на по-ниско ниво, който задънва в югозападна посока. По удобно е да се подължи направо .Пропълзява се няколко метра по ниската галерия, следва праг и малка заличка .Веднага се поема в ляво по висока и тясна галерия , която след около 4 метра се разширява и завършва с малко езерно сифонче в ляво.(пещерата е изследвана до тук през 1990 г.) Срещуположно на него в дясната страна на галерията и на 2 м. по-високо от дъното се разкрива отвор. Следва изкачване и няколко метрово придвижване по силно наклонена хлъзгава галерийка с триъгълен профил, която е екипирана с помощно въже.Провираме се през тесен отвор на върха и попадаме в къса, но красива хоризонтална част, която води до ръба на широк кладенец , чието дъно оформя наклонена навътре зала с дължина около 6 м. Слизаме на класика 4 – метра и след още един 2-метров праг в дъното на залата продължаваме по глинеста, сравнително широка и висока галерията, която след около 40 м. завършва Малко преди това в дясната стена на галерията и на 2 м.височина се разкрива едно разклонение, което напред завършва с комини. Пътят навътре е в ляво и веднага след изкачването на 2-метровия праг., където се разкрива отвора на 10-метров отвес.Попадаме с заличка с езеро на дъното, но за да продължим навътре се връщаме назад за да слезем още 2-3 м.едно ляво разклонение което преди това сме изоставали( в дясно). Дъното и Новите части започват след края на десетметровия отвес. Отвеса завършва в малко плитко езеро, което преминава в нисък полусифон. Полусифонът е дълъг около 3 м и се преодолява чрез пълзене. Следва неголяма зала, която се пресича от малък поток. След преминаване през малък отвор в стената на залата следва поредица от езера с дълбочина до 2 м. Галерията е висока около 2-3 метра и широка 2 метра, като на места има характерни разширения. Следва полусифон дълъг 2-3 метра, с дълбочина около 1.5 метра. Не е наблюдавано значително изменение на нивото през различните сезони. След нова поредица от езера се достига до скален праг висок около два метра, който за удобство при преминаването се оборудва с алпийска стълбичка, закачена на спит. Под прага се намира дълбоко езеро. Галерията отново продължава през езера, след което се достига до тесняк. В този участък се появява едно разклонение на основната галерия вляво. То започва след изкачване по характерен бял натек, след който се достига до малка зала. След нея започва меандър, който не е проучен. В тази част на пещерата, до достигането на тесняка се срещат образувания – натеци и сталактити, които след тесняка изчезват. Тесняка е дълъг около 5 метра и сравнително труден за преминаване. Той е почти под прав ъгъл на основната галерия. След него галерията видимо се стеснява и големината на езерата намалява. Появява се второ ляво разклнонение То представлява възходяща стесняваща се галерия. Постепенно основната галерия преминава в меандър, като на места придвижването става на около 8-10 метра над водата. След меандъра се намира едно дясно разклонение на галерията, от което изтича малка водна струя. Към края на пещерата тавана се снишава над плитко широко езеро. След преминаване на стеснението се излиза в зала широка около 5-6 метра. Пода на залата представлява плитко езеро, чието дъно е покрито с дълбока мека глина. Езерото преминава в сифон, който е фактическия край на пещерата. Над сифона се намира висок около 4 метра праг, който е преодолян чрез алпийски стълбички. Следва малък хоризонтален участък, в края на който има стоящ езерен сифон, преминаването на който засега е невъзможно.Пещерата е открита от А. Жалов и Д. Дишовски от ПК „Хеликтит“,София на 23 май 1990 г. по време на Републиканска пещерна експедиция, след разчистване на дъното на каменист въртоп. На 24 м.откривателите плюс Л. Желязков от ПК „Странжда“ – Бургас правят първото проникване и проучват около 250 м от пещерата и достигат до. малко езерно.сифонче. На 7 юли същата година А. Жалов, Д. Жалова и Валентин (последните двама от ПК „Лозенец“ – София правят неуспешен опит да изчерпат водата от сифончето и след това преодоляват 3-метров праг в дясно от него за да попаднат в нови части на пещерата, които завършват в малка зала с наводнено дъно. През 1991 г. Проучените части на пещерата са картирани от ПК „Хелектит“ – София. На 23 и 24 октомври 1993 г. Валентин от ПК „Лозенец“ – София преминава едно стеснение, което се открило вследствие на падналото водно ниво в дънната зала и навлиза в нови части,за да достигне до праг, за преодоляването, на който е необходима алпийска стълбичка. На 7 декември 1993 г. Валентин и Георги (Сержанта) преодоляват прага и продължават нататък за да достигнат до стеснение, което не пробват да преодолеят. На 12 декевмри същата година Г. Славов, С. Делчев и Л. Арсов от ПК „Хелектит“ – София преодоляват тесняка и продължават проучването без да успеят да стигнат край, респективно да проучат две леви разклонения на галерията. В последствие, в процеса на картирането на „новите части“ пещерняцте от клуба достигат до края, където са спряни от водно-кален сифон. През 1995 г.Я. Макулев придружен от Г.Славов се изкачва с алпийски стълбички един 8-метров праг малко преди дъното ,където попада на стоящ езерен сифон чиито води са подпряни от синтрова преграда. През м ноември 1996 в рамките на традиционния пещерен сбор на ПК „Хелект“,София пещерняците от клуба В.Макулев, С.Делчев и М.Мускурова правят оглед на дъното и сифона, с цел търсене възможности за продължение, без да постигнат положителен резултат. На 27 април 1997 по време на пролетния лагер на ПК „Хелектит“ – София спелеолозите В. Макулев,Б. Гяурова и Ж .Жечев повтарят предишния опит на своите колеги. Синтровият праг е пробит с оглед изтичането на водата от сифона без да може да бъде дочакан крайният резултат. Цялостното картиране е осъществено от В. Мустаков, В. Мустакова, И. Иванов, Д. Лефтеров, Н. Свещров, И. Вашев, Е. Петров, Г. Славов, С. Делчев, Л. Арсов, Б. Гяурова, Н. Симов и М. Стаменова А. Жалов
E 24° 05′ 06.70“, N 43° 09′ 29.80“
Достигане:
След подинаване на мелницата и “Голямата вода” се вървъ по пътя посока разклона за с.Румянцево. Пътя прави ляв завой и с много лек наклон се изкачва нагоре, минава се под жици ,които пресичат асфалтовия път и когато сме на относително равно място на пътя, т.е. най-високото място на пътя, защото и от едната и от другата страна има наклон…тръгваме на дясно и на около 100м. от пътя в малък въртоп е дупката с малък вход.
P I
Основно и дублаж на връвета, след попадане в дупката, основно и дублаж на спит и скална халка. По средата на отвеса се прваи отклоняващо на клема или чрез прусяк, нужда от спит за по-адекватно екипиране
Въже 30м.
4 карабинера
1 планка
2 ленти
1 прусяк за отклоняване
Класика –
Прусяк или въже (5 м.) за класика преди втори отвес. Екипира се на образувание
P II
Подвеждане на скална халка (нужда от дублаж) ,след което се попада на меандър, където на спитове се прави У закрепване.
20м. въже
1 лента
3 карабинера
2 планки