Желанието. Да искаш… Да желаеш просто така или с особено и задълбочено основание. Стига ли желанието ,за да постигнеш онова,което желаеш?
Всеки иска. Някои прекалено много, дори със завиден замах, други скромно се надяват един ден да видят дълго чаканите лъчи подсказващи началото на бленувания изгрев. Но, какво е аджаба желанието? Може би стремеж или готовност да посрещнеш онова което дълго си очаквал. Може би нагласа, начин ,по който се блъскваш или успяваш в живота. Може би безкрайно упорство, нестихваща вяра, блед песимизъм или единствена истина… Желанието може да бъде и нещо съвсем друго, нещо трето, нещо не подлежащо на обсъждане, не подвластно на логиката, защото желанието за всеки има съвсем персонални измерения. Субективността надделява и ние сме личности, евентуално. Всъщност нашите искания пред живота задават до известна степен и нашите персоналности. Желанията ни правят уникални или поне имат възможността да ни направят такива, защото чрез нашите стремежи ние показваме какви искаме да бъдем или какво искаме да притежаваме. Някои искат да бъдат поети докато други със същата сила на желанието искат яхта. Да бъдеш или да имаш? В днешните условия за съжаление или не хората се интересуват не от това кой си ,а какъв си т.е. какво притежаваш. Имащия е добър, можещ и задаващ темпа на случващия се живот. Той е важен, това е този който има. Но тук иде реч не за този ,който притежава или желае да притежава, а за онзи който иска да бъде или вече е предпочел да бъде. Избора е бил направен или предстои да бъде направен. Рано или още по-рано някои решават, други се предават. Трудно е да бъдеш в едно изцяло материалистично общество на имащи. Да, нивото на трудност е изцяло в пряка зависимост с това да бъдеш. Също толкова трудно ,ако не и малко повече е да обясниш защо си решил да се занимаваш със спелеология например. Защо под ягодите някой, някога би избрал да бъде спелеолог. Та това също е трудно… Нима е нужно да тръгенш на някъде, да търсиш нещо от което малко хора биха се заинтересовали, да влизаш в дълбините на земята преодолявайки редица препиятствия, за които никой не би си дал сметка ,че дори съществуват… да мръзнеш, да пребиваваш на тъмно и тясно, да знеш ,че небето е далеч, да се инатиш пред глада и умишлено причинения дискомфорт. Рзабира се това е съвършено безполезно за обществото, в което живеем. Тези занимания по никакъв начин не правят нечий живот по-лесен, напротив правят го доста по-труден, а хората се интересуват от нещата , които правят живота им, по-приятен,по-удобен…От друга страна това е нещо като върховно човешко оправдание, ние правим и неща от които нямаме пряка нужда, освен да се борим с насъщните нужди ние можем да желаем и безполезни неща. Такива ,които изглеждат налудничави и не дотам разумни. Прагматизма тук потъва някъде в далечината. Все пак да бъдеш е интересно състояние.
В това да бъдеш спелеолог няма никаква принуда,както се подразбира всъщност, т.е. тук изцяло попадаме в сферата на желанията. Да бъдеш спелеолог или да желаеш да бъдеш такъв. За да бъдеш спелеолог или още повече добър спелеолог не се изисква да притежаваш някаква мистична спелео дарба или особена предопределеност от съдбата.За да бъдеш се изисква да искаш. Желание в неограничени количества, това е единственото условие, единствената движеща сила и единствен материал ,с който се борави в т.нар. спелео движение. Добри стават онези, които искат силно и по много. Иде реч за една благородна алчност в това “да искаш”. “Колкото повече толкова повече”. Желанието тук е най-мощната движеща сила, която с приятна невъзмутимост си пробива път напред и надолу. Веднъж осъзнал се като желаещ да бъдеш част от тази мистерия на откривателство и изследване всичко придобива други измерения. Трудно е да се обясни точния мотив на тази амбиция ,но е лесно да се отдадеш на желанието ,което расте с всяко ново отркритие или себотркритие. Защото попадайки в различни ситуации ние разбираме и преоткриваме себе си, виждаме на какво сме способни, разбираме как но не и защо действаме точно така ,а не иначе. В този свят ние се борим не против ,а със самите себе си. Надделяваме над собствените си възможности, преодоляваме себе си , стигайки до по-ясни предстваи за това какви сме ние, кой и какво ни заобикаля.
Всъщност доста неща са направени с голото според някои желание. То е достатъчно за велики или не дотам дела. Важно е наличието на първоначален импулс, тласък ,който да ни даде нужната насока ,която да следваме и утъпкваме като свой път. Веднъж поели напред и надолу започва всичко онова ,от което имаме нужда при извървяването на тази мислена траектория. Смелост и издръжливост, сила и технически умения…тези качества могат да бъдат в доста голяма степен дефицитни, но те имат свойството да бъдат усвоявани или придобивани. Всичко може да се научи или оттренира стига да сме били обладани от желанието и неговите сили.
С желание се постига всичко или почти всичко , но докато стигнем пред прага на възможностите му и сме изцедили всеки удал ни се случай от него вече сме направили много или достатъчно.
п.с.: посветено на всички онези ,които някога са казали или тепърва предстои да кажат “искам, но нямам..”
Цветан Костурков