Натоварващ и изпълнен с емоции и много разнородни дейности уикенд за нашите курсисти. След като лежерно пропуснаха предния, този им го върнахме! Менюто включваше Колкина за закуска, обяд и вечеря в събота и картиране в Темна дупка в неделя. Как е минало? Можете да прочетете повече в разказа на курсистката Рая…
Решихме и го направихме.
Решението, да задвижим клуба в съботно-неделни излети по пещери с цел трупане на опит.
Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име “Жилав камик”. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →
За Биоково
Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.
След предния лежерен уикенд, в който курсистите се поровиха си Боснешките дупки Академик и Пепелянка, този трябваше да проверим какво точно са забравили от движението по въже или дали въобще помнеха нещо… Къде би било най-подходящото място това да се случи? Няма две мнения по въпроса – пускаме ги в Колкина, пък ако се оправят, значи ще ги бъде 😉
Последен октомврийски уикенд с прекрасно и топло време и пореден за курса с тренировка на скали у наше село… Само че, този път имаше една разлика – щяхме да преспим на открито на Подмола и на следващия ден да се случи Първото влизане в пропастна пещера на курсистите… Кой квото научил за момента, щеше да се оправя сам на въжето!
Вчера близки приятели на Косьо Касабов направиха страхотен жест като дариха 300м въже, 4 карабинера с муфи, 4 водещи и гръдни самохвати и 4 майона на клуб “Под Ръбъ”.
Косьо беше пещерен инструктор в нашия клуб, но по-миналата седмица го загубихме в ужасно нелеп инцидент.
Историята започва няколко седмици преди проникването. Зададох въпроса „Kой ще е основен организатор на септемврийската експедицията в Колкина?” и отговорът, който получих, беше повече от ясен – „Отиваме и влизаме“.
Скромният ми опит с отиване и влизане е, че винаги има пропуски, особено когато трябва да влязат и двама току-що завършили курсисти, както беше в случая. Challenge accepted. Захванахме се с Радост и започнахме да правим екселски таблици – една за наличната и нужната храна, една за кой и кога ще може да влезе, една за нужния инвентар, една за задачите, които трябва да се свършат вътре и т.н. и т.н. Таблици да има. За щастие имахме нужната подкрепа от членовете на клуба и нещата вървяха по мед и олио.
Когато пролетният ни курс завърши, сред сълзи и сополи се разделихме с плановете за нов такъв догодина, както обичайно… Ах, а само колко време имаше до тогава…
И какво да правим – есента дойде, интересът към пещерното обучение се възбуди (дали защото учениците тръгнаха на училище или лятото свърши) и ето една вечер, съвсем хъшовската, на една клубна сбирка решихме, че ще направим и един есенен курс. Пък каквото самохват покаже!
