На 17-ти април се проведе организираното ни от клуба традиционно пролетено почистване в наше си село. Колкото и да се бяхме уговорили времето да е слънчево, синоптиците в последния момента ни отказаха и пуснаха дъжда 😀 Предполагаме, че атмосферните условия бяха и причината да не успеем да се съберем повече хора. Но пък групата ни беше супер добра!
Първото Карлуково на курса… ехх, каква тръпка е, като всеки първи път 😀 а даже е уикенд практика с преспиване! Групата беше разделена на 2 части – повечето пътуваха в събота – първо, през Церово за инвентар и после, към Карлуково, а в неделя допълнителни две заблудени курсистки души щяха да бъдат доставени на готовото, за да изпитат блаженството на калните бани.
Среща на стадиона в 8:00 часа в събота. Групата ни е Монката, Косьо, Юна, Ники и Алекси. Колата ни е огромна – Nissan Micra и багажът е навсякъде около нас, а трябва да съберем и към 300 метра въжета и прилежащия към тях инвентар.
Искаме да ни е чисто!
Ако и ти искаш това, спри да хвърляш боклука си, където не трябва. Научи децата си, кажи на съседа си и напомни на всеки, който небрежно хвърля фас или пластмасова чашка.
Решението за влизане в сряда беше донесено във вторник вечер около 20.00, някъде около Славейков. След толкова дебати, визии и разправии дали да се ходи на ски или на пещера, стана ясно, че може да се иде на пещера със ски.
За 07.02 даваха хубаво време и бързо се организирахме няколко човека за пещера Въртешката. Бяхме аз, Алекси, Китена и Никола.
Първа практика с курса – мястото повече от познато, Подмола, а всеки път толкова различно. Тази, конкретно, събота се бяхме номинирали трима доброволци да отидем по-рано от курса, за да екипираме няколко системи, за да може като дойдат веднага да ги закачим по въжетата. Очакваше се денят да е слънчев с преобладаващо присъствие на n-на брой клубни статисти.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Вече съм на 46 години и съм отраснал в гр. Русе до р. Дунав – далеч от всички планини. Първият ми досег с пещерната кал, макар и доста случаен, беше преди 30 години. Тогава въобще не предполагах, че толкова време ще продължа да се въргалям под земята. Харесва ми да катеря по скали и опитвам да балансирам между пещерите и катеренето. Катеренето много ми помага за физическата подготовка и по-увереното ми движение в пещерната среда. Съвсем естествено като млад имах мечти да ида на по-висок връх, на по-дълбока пещера и съм благодарен на съдбата за възможностите, които ми е предоставила.
Свободна неделя + хубаво и топло време е изпитана рецепта за нещоправене на скали в наше село. В случая сформирахме екип на “Чистота” и решихме да си довършим започнатото от миналата година сериозно почистване на скалния венец на Подмола. Бяхме си оставили доста мат’риал за оправяне…
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Казвам се Жана Мариянович. Родена съм 1985 г. в Мостар, град разположен на бреговете на река Неретва и един от най-красивите градове в Босна и Херцеговина. Член съм на пещерен клуб ”Херцег”, Мостар от самото му основаване, като съм един от учредителите му. Към момента съм председател на клуба. Още →
