В период
а 14-22.09 влязохме шест души в състав: Папи, Деката, Киро, Аз (Ефи) от „Под Ръбъ“, Ани – „Ъндърграунд“ и Васко – „Лудия“ за изследване на пещерата. За картата кликнете тук.
Разказ на Делчо Топалов за събитията под земята през изтеклата седмица:
И настъпи дългоочакваният 14 септември. Петък. По план трябваше вечерта вече да сме на къщичката. Лек проблем отложи заминаването за събота. Без зор, за къде да бързаме, нали сме в отпуска. Прочети още »
Ден 1ви – петък. Напазарувахме сутринта и се отправихме към Церово. Към 14:30 ч. пристигнаме на къщичката. Опаковахме багажа набързо и към 17:30 ч. влезнахме в пещерата. Найден от ПК „Ъндърграунд“ остана на повърхността да копае новия обект в района – „Тенекето“.
След 4 часа и половина, към 22:00 ч., нашата скромна група – Папи, Деката, Светли и Фичо, пристигна в „Лагер 2“. Хапнахме 20 яйца, пихме по ракия и си легнахме.
Ден 2ри – събота. Станахме към 11:00 ч., закусихме обилно с макарони, кафе и чай. Към 13:00 ч. потеглихме от лагера. Папи и Светли хванаха да картират два от основните притока идващи отдясно, а Деката и Фичо отидоха да докартират останалата част от „Велики канал“ до блокажa, който е сегашният достигнат край.
След часове картиране, двете групи се върнахме в лагера, мокри и уморени. Хапнахме топла леща, пихме по ракийка и заспахме. Грубо този ден картирахме общо около 1200 м.
Ден 3ти – неделя. Станахме пак към 11:00 ч., закусихме и отидохме да се разходим вляво от чешмата, нагоре по блокажа до грифона. Там покопахме малко и успяхме да смъкнем нивото на водата с около 20 см.
Към 15:00 ч. се върнахме в лагера. Деката остана да си лепи гащеризона и да готви, а Папи, Светли и Фичо отидоха да докартират единия основен приток вдясно на основната вода. Реката е голяма, меандърът е дълъг и завършва с полусифон. След часове картиране стигнахме до мястото, огледахме го и пак покопахме малко. Успяхме да смъкнем и от него около 20 см. В сегашното му състояние с хидрокостюм може евентуално да се премине и да се види какво става след него. Това разклонение е много интересно!
Върнахме се към 22:00 ч. в лагера, където ни чакаше Деката с чудно приготвен топъл грах. Хапнахме, поразлафихме и заспахме.
Ден 4ти – понеделник. Станахме към 7:00 ч., закусихме, подсушихме чувалите, събрахме багажа и към 10:30 ч. потеглихме към повърхността. В 16:00 часа бяхме всички навън. Найден ни чакаше в къщичката.
Резултати от експедицията:
Картирани са 1747 м, с което пещерата става с обща дължина 5914 м и дълбочина -542 м. Обща денивелация от картировката -138 м.
Участници в експедицията:
ПК „Под Ръбъ“ – Папи, Деката, Светли, Фичо
ПК „Ъндърграунд“ – Найден
Честит ни юбилей! Странно, но факт… И ние не можахме да повярваме, че скромният ни клуб продължава да съществува, копае и покорява нови дълбини цели 10 години. Със сигурност не и без приятелска помощ!
Затова, както подобава на един юбилей, спретнахме празненство – три дни яли, пили и се веселили! Или както любимият ни председател каза: “в нощта на петък срещу неделя (23-25.06)”. Мястото, повече от ясно – Къщичката на Колкина, няма друго. Разпратихме покани, подготвихме се и с радост посрещнахме нашите гости. Толкова много хора на едно място (по окомерни изчисления има-няма 50-60-70 човека)! Едва ли поляната пред къщичката беше виждала такова нещо – надяваме се да види и повече на следващия юбилей.
Празничната програма включваше активности и пасивности по избор – спорт, бране на билки и гъби, загряване на сачове и печене на мръвки, разходки по поляните, почиване на сянка под тента, копане на “Тенекето”, правене на бъдещи пещерняци по палатките…
И така в раздумки, забави и добър градус станахме на 10!
Благодарим на всички, които ни уважиха на място, благодарим за подаръците и честитките, които получихме, благодарим, че споделихте нашия празник!
Отново честито на всички и така до още 100 години!
Ден 1ви – петък. Пристигнахме, по обяд, на къщичката за поредното проникване в Колкина. Целта беше да се картират вече откритите от миналото ходене части, да се проучат странични разклонения, да се мерят отново дебити.
Владо и Васко бяха влезли предната вечер, да разширяват фурната до „Лагер 1“.
Организирахме и събрахме багажа още същия ден. Вечерта имаше много вайс бира, голям огън, прегорели кебабчета и кюфтаци, и обичайните раздувки.
Ден 2ри – събота. Станахме сутринта, кой крив, кой не чак толкова, и започнахме да се оправяме за влизане. В 13:30 влезнаха първите. Около 17:00 часа бяхме почти всички в „Лагер 1“: Живко, Ани, Васко Лудия, Ванката, Папи, Киро, Цецката Остромски и Фичо. Павката Бакалов и Светли мереха пукнатини и дебити по пътя.
Събрахме още малко багаж от „Лагер 1“ (чували и въже) и продължихме към „Лагер 2“. Пътьом се облагородиха няколко прагове с въже. Около 24:00 часа стигнахме „Лагер 2“. Разпръснахме багажа, хапнахме и легнахме да почиваме.
Ден 3ти – неделя. Станахме към 11:00. Закусихме с яйца и козунаци (нали е Великден) и след като изпихме кафето и чая, бяхме готови за приключения. Папи, Васко Лудия и Ванката изкачиха огромен натек зад лагера, който екипираха с въже, стигнаха до отвес около 25-30 m. След като го спуснаха, са стигнали река, която се връзва с по-предна картировка. Павката и Фичо направиха чешма и отидоха да докартират зала „Калоян“ вляво от чешмата, а Живко и Ани вдясно от нея. Светли мери дебити на реките около лагера, Цецката снимаше.
Ден 4ти – понеделник. Сформирахме две картировъчни групи. Павката и Фичо отидоха да картират низходящия меандър след зала „Калоян“ до големите зали, а Папи и Живко хванаха залите и „Велики канал“. Светли и Ванката обходиха няколко странични разклонения и мериха дебити на големите реки във „Велики канал“. Ани и Васко Лудия останаха да оправят лагера и да готвят, Цецката отново снимаше.
На връщане от картирането объркахме пътя за лагера и хванахме разклонение, което ни отведе до зала с огромни гипсови образувания завъртяни и усукани като бивни, чисто бели натеци, арагонити, висящи от тавана с различна големина и форма, и много други. През нея минава чисто бяло натечно образувание под формата на река, заради което и получи името – „залата на Бялата река“. Приказно място!
Ден 5ти – вторник. Станахме в 5:00. Закусихме, стегнахме багаж и към 10:00 се отправихме към повърхността. Около 22:00 излезнаха последните от пещерата. Док ни чакаше отвънка със запалена печка и храна.
Резултати от Великденската експедиция:
Измерени са дебитите на 9 места по реките, картирани са още части, с което пещерата става с обща дължина 4166 m и дълбочина 540 m.
Участници в експедицията:
ПК „Под Ръбъ“ – Папи, Светли, Киро, Фичо, Владо
ПК „Ъндърграунд“ – >Живко, Ани, Васко
ПК „Искър“ – Цецо Остромски, Док
ПК „Академик“ – Павел Бакалов
Приятели – Иван Иванов, Васил Ахчийски
За четвърта година организирахме и участвахме в традиционното вече пролетно почистване в района на с. Церово. Този път почистването се разгърна в три района: част от квартал Селнината, училището и пътя между Гламек и чешмата за Заселе (в последния влезе и местността около тренировъчните скали при Подмола).
Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. Прочети още »
Петък 03.03. Късния следобед ние сме пак на Зимевица за поредната атака на Колкина. За цел си бяхме поставили да изградим „Лагер 2“ в зала “Калоян“ (-460м) и да продължим с проучването на пещерата. Вечерта се събрахме много хора да празнуваме рождения ден на Яна.
Ефи и Сашо бяха проникнали в ранния следобед за снимки.
Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.
пред Къщичката на Колкина
Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.
