Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).
Колкина, разбира се! (19.09-25.09)
15.09. Сряда
Митака:
За мен експедицията започна още на 15.09. при редовната среща на клуба край заведението “Баба Яга” в парка между бул. “Васил Левски” и едноименния стадион. Личеше си, че по една или друга причина много от обичайните заподозряни няма да участват, а останалите се колебаят. Самият аз вече си бях осигурил отпуската с тежки преговори и нямах намерение да изпускам възможността да вляза отново в превърналия се подземен дом на клуба.
В крайна сметка само двама души ми потвърдиха твърдо, че имат желание да влязат – Велин, член на клуб “Академик”, имащ интерес от много време да влезе в Колкина, и Ники Найденов – млад, но обещаващ пещерняк и член на “Под Ръбъ”. Все пак се събраха достатъчно хора да оформим минималния брой от трима пещерняка за осъществяване на проникване в Колкина.
Колелата се задвижиха.
Дарение за клуба
Библиотеката на пещерен клуб „Под Ръбъ“ се сдоби с интересни книги и списания, част от библиотеката на Александър Филипов, дарени от дъщеря му Бистра Филипова.
“Нещо ме мързи“ – на ръба във Вихренската
Докато Гецата се бореше да закърпи скъсаната палатка, а вятъра пък се бореше да я докъса аз по модерно му снимах клипче. Дали пък мерака за приключения не ни беше в леко повече този път. Не, глупости, това е само един вятър, даже ни издуха облаците. Два дни вече сравнявам добре организираното от Цеката ходене миналата година и тазгодишната леко ръбеста експедицийка. Общото свободно време на невероятната ни четворка беше в прозореца с не най-прекрасната прогноза, – бяхме след голямата буря преди два дни но пък преди баш хубавото време. Джамджиевият ръб, където е входа на Вихренската пещера, не е топ място на което да съзерцаваш опустошителната сила на природата. Още →
Недам 2021, част 2
Понеделник, 26.07
Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.
Недам – към сърцето на Земята с най-младата българка, слизала на хиляда метра
Този разказ е дълъг, но няма как. Хиляда метра събраха много истории на големия ни отбор.
След 5 години проучвания и експедиции на системата Църнопац в Южен Велебит клубът реши, че е време да смени обстановката и да вдигне духът на понапълнялите след карантини и лежане членове. Нашият добър домакин и председател Цеката намери мястото, организира и поведе нищо неподозиращите ни колене и лакти към експедиция на “хилядарка”. Да идем, да пипнем, да оцелеем. Страховито звучи, само докато се изговаря. Хи-ля-дар-ка, мислите потъват надолу с вълнение и трепет за предстоящото. Още →
Ледника, Ракитово
Пещера Ледника е мраморна пещера намираща се в Родопите близо до град Ракитово. През 2020 местният пещерен клуб заедно с Лъчо от ПК Пълдин разкопават входа и проучват пещерата. Разбрахме от ракитовци, че Боби от Пловдив е успял да мине едно стеснение по реката и не е стигнал край. След покана на Стойчо решихме да се пробваме група в по-фин състав – аз, Алекси (Под Ръбъ), Гецата(Академик София) и Мими и Мамута – свободни електрони да преминем, проучим и картираме новите части. В пещерата бяхме с местните пещерняци – Ванката, Лъчо, Стойчо и Ачо.
Пещера Драги камък – 24.05
За 24.05 реших да проверя пропастта Драги камък на Миланово. Едва -37 метра, но не е влизано от 20 години, а имаше разни въпросителни по картата.
За екипирането – чести грешки и неразбрани понятия
Тази статия цели да даде ясни насоки за това какво трябва да се прави при екипиране по време на проучвателни излети и експедиции, т.е. нови пещери и райони. И не само – дори накована пещера/система има нужда от прилагането на тези правила и правилното им изпълнение.
Пролетно почистване в с. Церово – 17.04.
На 17-ти април се проведе организираното ни от клуба традиционно пролетено почистване в наше си село. Колкото и да се бяхме уговорили времето да е слънчево, синоптиците в последния момента ни отказаха и пуснаха дъжда 😀 Предполагаме, че атмосферните условия бяха и причината да не успеем да се съберем повече хора. Но пък групата ни беше супер добра!