Стълбофобия в Хирлацхьоле
Първата ми австрийска експедиция. Ръководителката Вети е пещерен водолаз, ветерен в проучването ѝ и част от историята на пещерата. Австрийците колкото и да са строги и подредени определно са непредвидими, защото не съвсем типично, но във външния свят Вети е учителка по математика в религиозно училище. Нейният колега водолаз Щефан е инструктор по техническо гмуркане. Очаква се сериозна и стегната група! Всички други сме шерпите на тежката водолазна екипировка нужна за проучването на най-отдалечените части на пещерата.
Още →
Изворът на Янтра – Падалото, преекипиране
На 2-4 Декември 2022 се проведе акция за преекипиране и екипиране на част от пътя навътре е пещера Янтра. Това е пещерата в България с най-голяма положителна денивелация (нагоре от входа) – 93м. Пещерата е дълга малко над 3км, през по-голямата част се ходи по реката, няма притоци. Има старо сухо ниво където е и изграден подземният лагер.
Още →
Кита, Есен, 2022
“Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.
По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит.
Още →Йосова яма
Дълбочина: -52м (от сайта на Хинко http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=1810 )
Дължина: 123м (от сайта на Хинко http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=1810 )
НМВ на входа: ~1230м
Каците – техническо и карта
Тук ще слагаме данните от проучванията на клуб Под Ръбъ за пещерата.
Координати: 43° 4’22.94″N 23°16’0.73″E (1245мнв)
Дължина: 1335м
Дълбочина: 185м
Температура на водата: 6-7 С
Каците е една от големите пещери в Понор планина, на второ място по дълбочина след като Колкина дупка я задминава при откритията през 2013та когато се достига -262м дълбочина.
Още →
Впечатления от спасителския курс във Франция (SSF) 2022
Курсът се проведе между 17 и 22 юли в близост до Шамбери, Франция. Включваше три дни практики на скали и три дни практика в пещери, съчетани с вечерни лекции. Материалът е максимално компресиран и отбран, за да обхване, доколкото е възможно основите на спасителските практики в рамките на 6 дни. По тази причина общото впечатление беше, че курсът е доста интензивен, особено ако човек не се е сблъсквал преди с тези неща. За останалите участници по-голям интерес представляваха разликите в методологията на френското спасяване. Няколко такива примера, които направиха впечатление са:
- изкуствени опори се коват почти изцяло със спитове
- осигуровката с водещ самохват или шунт при рапел дори със симпъл е отживелица при тях
- при връзване на товароразпределителен ринг се завъртат и трите рамена в една и съща посока, което не е новост, но не прилагат другия вариант с две рамена в различни посоки.
- товарно и теглещо въже на тролей връзват само за един ринг.
Колкина, разбира се! (19.09-24.09)
Септември дойде, а аз няма търпение за експедицията, за която говорим от месеци. Не съм влизала в Колкина точно две години и вече не издържам. Оказва се, че тъй като времето в Пирин е лошо, от клуба няма да има експедиция на Вихренската и вместо това ще влязат в Колкина. За мое огромно съжаление точно тези дати аз съм заета. Всеизвестен факт е, че ако си бил в Колкина, излезеш ли няма да ти се влиза след две седмици отново. Тази новина попари ентусиазма ми като като сняг на Зимевица през август. Експедицията стартира и приключи, а новините от долната земя бяха добри. Групата беше пробила на цели два фронта и край скоро не се виждаше. Ура, сега ми е шансът да надъхам поне още двама да слезем да разгледаме новите места. Отново се чувствах като дете преяло с торта дето чака да му донесат трета Фанта. Започнах агитация и не след дълго групата се оформи – бяхме седем души: Аз (Дани), Алекси, Тони, Гецата, Митака, Кирчо и Тина. За Тина и Кирчо това беше първо влизане до втори подземен лагер, а за Алекси и Гецата второ за две седмици. Поздравления момчета! Всички били в Колкина знаят колко нехуманно отношение има пещерата към човешкото тяло, така че се изисква воля да го направиш два пъти за един месец. Планът беше да влезем от 17 до 24 септември, но за зла участ отново настъпи забавяне и в крайна сметка пътешествието към сърцето на Понор планина започна чак на 19 септември.
Още →
“Безнадежден случай” в Колкина
Или как лошия късмет се преобразува в нови части.
„Колкина дупка“ порасна с 1 119м нови части на 17 732м.
На експедицията бяха проучвани само части зад полусифона в Младеница. В две направления с нови реки и разклонения в които не е стигнато до край.
Цеката няколко пъти подпитва кога ще ходим на Вихренската, а след откритията и новите части миналата година не ни трябваше много зор защото пещерата е яка, има за проучване имаше и желаещи. Тази година щяхме да се включим и официално към пещерната експедиция “Бански суходол” на Пирин. Отпуските и срещите бяха нагласени и почивните дни около 6ти се очерта да посрещаме изгрева на Джамджиев ръб.
Още →