Преди малко повече от 2 месеца никой не предполагаше, че ще се наложи да си останем вкъщи и да се дистанцираме едни от други. Никой не предполагаше, че ще трябва да прекъснем и пещерния курс. Тамън нещата бяха потръгнали, набирахме инерция и крояхме планове за пещерни гуляи, когато някой натисна бутона за пауза. Но пък това вече е минало, отново сме в играта и курсът е на линия!
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Имайки предвид, че съм започнал да се занимавам със спелеология през 1966г., началото на кариерата ми беше доста бавно. Проучването на пещери, служейки си със стълби не беше много ефикасно. През 1973г. започнахме да използваме въжета и да посещаваме високи карстови планини с цел изследването на дълбоките там пещери. Моята първа работа ми позволяваше да пътувам много и през 1980г. бях член на национална френска експедиция в Папуа Нова Гвинея. Тази дестинация ми стана любима. През този период имах много работни пътувания, което ми позволяваше да бъда част от тези експедиции. От 1995г. до сега участвам в организацията на експедициите. Първата експедиция, която организирах беше пещерно-водолазна в Папуа Нова Гвинея през 1995. Тогава, за първи път в южното полукълбо, достигнахме до дълбочина от -1000м.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Вече 22 години се занимавам със спелеология, предимно на територията на Великобритания, но също така участвам в международни прояви, от които по-значителни са тези в района на Дахщайн, Австрия. През 2018-та бях в екипа, който свърза пещерите ‘WUG/Schmelzwasserhöhle’ и ‘Hirlatzhöhleа’. Така новата система се нареди на 9-то място по дълбочина в света. От няколко години съм ръководител на картировъчния проект за Дахщайн. Също така съм активно ангажиран в няколко проекта за копаене на територията на Южен Уелс, където имаме няколко значими пробива. Не на последно място съм ръководител на Пещерно Спасителния Отряд на Южен и Среден Уелс.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Започнах да ходя по пещери преди 10 години. В началото посещавах пещера веднъж на няколко седмици, но сега ходя всяка събота и неделя заедно с моя приятел Реувен (Руви) Закай. Опитвам се да участвам в поне една експедиция в чужбина на година. Любимите ми занимания свързани с пещерите са копаене и изследване на нови части. Участвам активно в картирането на вече познати, както и на новооткрити пещери в Израел. От време на време съдействаме на археолози и учени за събиране на проби от някои пещери.
Расскажите больше о себе с точки зрения ваших пещерных интересов. Какова роль Вашей организации, функции, качеств и т.д.?
С годами роли меняются. Уже 40 лет занимаюсь спелеологией. На уровне национальной организации УСА я являюсь вице-президентом и руководителем проекта “Зов Бездны” (для поиска и изучения некоторых из самых глубоких пещер мира Крубера-Воронья и массив Аладаглар в Турции), возглавляю спасательный отряд УСА и так же являюсь главным редактором издания УСА журнала “Свет”. Тоже в течение трёх мандатов был президентом УСА.
Разкажете повече за себе си от гледна точка на пещерните Ви интереси. Каква е ролята във Вашата организация, функции, качества, дейности и т.н.?
Ролите през годините се менят. Вече 40 години се занимавам със спелеология. На клубно ниво съм ръководител на обучението на пещерняци – въобще, лидер на клуба. На ниво национална организация – УСА, съм вицепрезидент и ръководител на проекта „Зов на бездната (за търсене и изследване на едни от най-дълбоките пещери на планетата – Крубер-Вороня и масивът Аладалар в Турция), ръководител съм на Спасителния отряд към УСА и главен редактор на изданието на УСА списание “Свет”. Три мандата съм бил президент на УСА.
На 14.03 съм роден, та решихме с Колето (който пък е няколко дни по-рано) да съберем една сговорна дружина от Под РъБъ и да се почерпим по повода. Поради стеклите се обстоятелства след сладкото похапване на прилепи и змии в една конкретна държава, се взе решението клуба да отмени всички масови мероприятия и зимния курс бе зазимен.
Въпреки всичко, Папи реши да ми направи супер подарък и ни заведе на нещо ново за мен, а именно каньонинг край Бов. Както всеки път, се тръгна без конкретен план, но това никога не е пречело да се забавляваме.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията:
Роден съм 1989-та, завършил съм гимназия, а по-късно право в университета. И без значение, че съм от Пореч (туристически град на Северно Адриатическо море) съм много по-привързан към планината, отколкото към морето, а за това говори и фактът, че първо съм се научил да карам ски, преди да се науча да плувам. Член съм на Планинско Дружество Велебит от 2010-та и от тогава се занимавам активно със спелеология.
След два-три телефонни разговора сформирахме два екипа за катерене. Бяхме набелязали два комина за катерене – единият е накрая на меандър “Дендрариум”, по който вече е качено до +30м и продължава нагоре, другият е на съблекалнята, която се намира на края на меандър “Горила”.
