Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.
Дойде това време от годината, в което пещерният ни курс стига своя финал… Или денят на страшния И З П И Т!!!
Подмола в наше село Церово отново щеше да стане свидетел на курсистките неволи, притеснения и липса на знания пред знайни и незнайни изпитващи. Торти или подкупи никой не се беше сетил да вземе.
Как по-добре да се усети преживяването от влизането в Колкина, освен чрез личен разказ? Еми няма как… Затова в тази статия сме дали думата изцяло на Алекси, тазгодишен курист, да разкаже какво му се е случило там долу.
Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →
Пореден уикенд и поредно приключение, което започваме… Може би едно от най-колоритните до момента 🙂
Пътешествието започна в дъжд, продължи в дъжд и приключи в дъжд и съвсем спокойно можем да прекръстим пещерата на МоКровица, макар тя да беше единственото сухо и топло нещо в цялата работа.
След кратко затишие отново сме в ефир с любимия ви сериал – “Курсисти на практика”.
Две седмици ходене по хоризонтални дупки и сега е отново ред да изпитаме кой какво е забравил от ТЕВ.
Пак сме си на домашния полигон на Подмола, не за друго, а да не се излагаме пред чужденците 😉
Организацията за ходене по пещери е винаги изключително ясна: „Отиваме и влизаме!“. Какво има толкова да му мислим.
Входът на пещерата е във въртоп между обработваеми ливади малко след с. Зимевица по пътя за с. Брезе. Въртопът е набелязан от Папи и Младен при теренен обход, а началото на март месец 2019 Деката се спусна първи от нашия отбор и видя, че долу има малка пещерна зала с кал и множество боклуци. Края на същия този март, аз, Мими, Мамута, Калинка и Виктор отидохме да разчистим боклуци и да вземем азимути на галерията. Така установихме наличието на течение в разклонение на дъното и на паралелна галерия веднага под входа. И двете места се нуждаят от разчистване на камъни и боклуци. Още →
И каква стана тя, главният публицист отсъства – хубава работа, а било трябвало някой да отбележи събитието.
Пък и жадния за приключения читател не пита. Няма как, опираме до дълбокия резерв и оттук-оттам все нещо ще скалъпим.
Нов уикенд – нови приключения! И то какви! Първи пропастни пещери и работа по въже на тъмно, влажно и кално… Съвсем като истинско и любимото ни!
Дали обаче се оказа любимо за курсистите ни? Тази седмица имате възможността да преживеете проникването им в Елата и Колкина (не чуваме овациите) директно от разказите им. Приятно четене 🙂
