За Диоклециановия акведукт се знае, има-нема 17-тина века, никога не е бил тайна, напротив наземни останки се виждат на влизането в Сплит, а до 1960-те е активно използван за водоснабдяване на Сплит… и въпреки това, този градеж тъне в забрава.
За наш късмет, местен гуру пещерняк има ключ за сюреална врата на леко възвишение до огромен магазин Кауфланд в средата на панелен квартал на Сплит, а там е входът демек.
Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктори, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се катерите и слизате по въже посредством пещерна екипировка), да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.
Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи.
Една от последните практики.
Петък
Планът за този уикенд е да сме на Карлуково. Имам среща с Рая в 15:30ч. но още в 12 почвам да тичам по задачи – взимане на багаж и вино, прибрахме колата на Радост в гаража на мястото на моята.
След голямо задръстване пристигаме точно навреме за Рая.
Уви, трябва да минем през Церово, да натоварим инвентар, а това удължава пътя ни с доста. След като напълнихме колата с багажа, седнахме да хапнем в кръчмата в Лакатник. Много вуксно и много бавно, както винаги. Милен и Ради вече са в района на Карлуково. Потегляме натам. По пътя се започват едни песни, едно чудо.
“Какъв челник да си взема” е един почти екзистенциален въпрос и по обширност прилича на една друга главоблъсканица – “каква кола да си купя”. Е отговори и съвети има много, а за нас пещерняците в тъмнината под земята са дори от още по-голямо значение.
Пореден уикенд с курса.
Срещата отново е в 9 в Церово.
След като спирам първата аларма, успявам да се откъсна от топлината на меките завивки и слизам да товаря багаж в колата. А колата е покрита с тънък твърд слой лед.
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
Натоварващ и изпълнен с емоции и много разнородни дейности уикенд за нашите курсисти. След като лежерно пропуснаха предния, този им го върнахме! Менюто включваше Колкина за закуска, обяд и вечеря в събота и картиране в Темна дупка в неделя. Как е минало? Можете да прочетете повече в разказа на курсистката Рая…
Решихме и го направихме.
Решението, да задвижим клуба в съботно-неделни излети по пещери с цел трупане на опит.
