Тролея в Омиш:
След като се измъкнахме от пещерата, нашият домакин Цеката ни отведе към Сплит на „културна“ програма. Старахме се да сме културни, колкото си можем ☺
За предпоследния ден Марин ни организира возене на тролей. Тролей, ама извънградски въжен, над река Цетина. Похвалиха ни го, че бил много атрактивен и интересен.
Павката по едно от живописните въжета
Е колко пък да е интересен, викаме си, нали сме опитни пещерняци и сме се пускали по сума ти тролеи на Лакатник и други скалички. Отидохме 5 човека до офиса им, от където двамата водачи тинейджъри ни оборудваха и заведоха до началото. Дадоха ни по една мега-джаджа с ролка и гумена спирачка, и ни светнаха как се намалява скоростта с нея.
И както сме си много опитни, при гледката на първото стоманено въже позатегнахме седалките и каските, и сложихме кафявите гащи. То беше дълго 700 м, на 150 м над дерето, и изчезваше някъде в гората на отсрещния склон. Е, бързо го прелетяхме, с някакви си 60 км/ч.
Първи тръгваше единият ни водач, другия ни закачаше на въжето, и накрая се пускаше последен. Тинейджърите бяха про-та.
От там вече беше детска играчка, само още 7 „къси“ въжета, към 1300 м общо. Е, някои бяха стръмнички и доста се превишаваше скоростта. Летиш си, и се радваш на гледката надолу към реката, или на рязко приближаващата се скала отсреща. Ако много се залисаш, имаше си аварийни спирачки накрая. Пробвахме ги 1-2 пъти… работеха.
И разбира се накрая последната спирка на тролея е на 5 минути от колата. Точно както си трябва за авто-спелеолози, като нас.
Автор: Влад
Гмуркане на остров Брач
Фичо и Влад на лодката преди гмуркането
След като изпълзяхме от дебрите на Кита, още на следващия ден аз (Фичо) и Влад имахме план да го гмурим в Адриатика. Цеката като един истински турогид ни беше уредил гмуркане на остров Брач.
И така датата беше 16 ноември. Станахме рано, Цеката ни взе от къщата квартира, в която пребивавахме тези няколко дни в Сплит и се отправихме към пристанището, за да си хванем ферибота. Закусихме нещо много якУ, така нареченото „Сопатник“ (много тънка баничка, като палачинка, със спанак, чесън и зехтин).
Останах доста приятно изненадан от цената на билетите за ферибота. На човек се падаше по 25 куни, което е една хубава бира в заведение или около 6 лв, а за колата платихме около 130 куни. Всичко това в посока. Возихме се около час до острова и след това още 30на минути до селцето (Милна), в което щяхме да се гмуркаме.
Draulik Diving Center се намираше на много интересно място. Залепено за него беше помещение за правене на зехтин. Доста интересен процес, на който можехме да станем свидетели.
Облякохме неопрените, подготвихме екипировката и се натоварихме на една лодка, с която нашият местен водолазен гид ни закара в едно заливче. Направихме около 45 минути dive на средна дълбочина 30-35 метра при отлична видимост и температура на водата 20 градуса. Животът под водата не беше изобилен, но пък беше доста интересен. Имаше коралчета, малки аквариумни рибки и огромни за мен и в моите очи омари – 30 сантиметрови раци. Някои пълзяха по скалата, други се подаваха от разни дупки със своите големи щипки. Чувал съм, че били много вкусни!
Всичко мина „под вода“, върнахме се леко измръзнали на брега, натъпкахме мократа екипировка по саковете и обратно към ферибота. На пристанището засякохме Ефи и Стамен, които също бяха на острова на разходка, та заедно пътувахме обратно към Сплит.
Автор: Фичо