Прен (Prenj), също познат като Босанските Алпи, е сравнително непристъпна планина. Къде поради чукарестия си характер, къде поради множеството мини разпилени наоколо (ужасен сувенир, който още напомня за войната от 90те години). Платовидната структура оставя доста пространство за развитие на алпийския характер на почти всички върхове.
Един от възможните подходи към Прен е през Мостар с изходна точка Руиште (Rujište) (на около 20км, Северно от Мостар). Колите съответно се оставят на паркинга пред скаутската хижа (Izvidacki Dom), което е прекрасен старт със своите 1050м н.в. Маркировката води по Северно ориентирана долина и на около 2.5ч път се стига до Бйеле Воде (Bijele Vode), добра точка за маршрути до готини връхчета в района. От въпросната хижа, на около 4.5ч се намира първенеца на планината Зелена Глава (2155м).
За нас скаутите не бяха толкова приветливи и спахме на палатка пред хижата. След достигането на Бйеле Воде, оставихме голяма част от багажа си там и се ориентирхме към масива Sivadije (1967м). Въпреки, че това е сравнително откровено изкачване, платовидността и карста на планината си казват своето – търсиш път нагоре през въртопи, съвсем пещери, постоянни хълмчета и на места шубраци. Разочарованието идва при самия връх, всичко е издухано – трева, камънак и лед. Оставяме ските преди ръба.
Прен не е от планините с готини ски спускания, много се трамбова, а терена просто ти се присмива като речеш, че нещеш ли е сега ще започне големия слалом. Въпреки всичко, спускането ни изненада и надмина очакванията на скромния ни отряд от трима и две кучета, с които се сприятелихме при скаутите. Надолу си е готино и набираме неколко кофи кеф на по път. Деня завършва с копане на дупка за достигане до водата и раздувки около печката.
Следващия ден времето продължава да бъде туристически готино. Въпреки, че път ни чака, отпердашваме до подножието на Osobac и от там правиме хубавичко пускане до хижата, събираме багажа и пак надолу по същия път. Половината може да се пусне, другата ските ги носиш, че вече ни е писнало с ‚лепи колани, прибирай колани‘ упражнението.
Прен е яко красива планина, която се изплаща да се посещава през зимата – ходиш където си искаш и не се притесняваш много много за мините. Ските, тук са по-скоро спомагателна екипировка, която благоприятства придвижването. Просто не е каране. Докато е супер за качване на безбройните чукари и пълзене по издуханите ръбове.
автор: Цветан Костурков,
снимки: Марин Глушевич